Княз Фружин
Фружин е български княз, сина на последния търновски цар Иван Шишман, вероятно от втория му брак със сръбската принцеса Мара Драгана - дъщеря на деспот Стефан Лазаревич. Роден е в края на 80-те години в Царевград Търнов, където прекарва първите си години.
Герб на императора на България - Милтебрегски гербовник, края на ХV в.
Ранната съдба на княз Фружин е свързана с въпроса, какво ес случва с Търновското царство след 1393 г. Обикновено се приема, че завладяваенто на столицата не прекъсва съществуването на Царството и че Иван Шишман премества двора си в стратегически по-удобния Никопол. Напоследък обаче излезаха и други документи, които хвърлят нова светлина върху събитията. В последните запазени писма на Иван Шишман до неговите пълководци - той сам се назовава "господин Търновски" и не употребява традиционната титла "цар". Нещо повече, изглежда (, че и първородният му син Александър е употребявал титлата "господинчик", а не "цар" или "съцар", както неговите предшественици. Турските извори от епохата неизменно наричат Шишман "бей". Както личи вероятно след (а защо не и преди) падането на Търнов Иван Шишман доброволно се е отказал от царското си достойнство и се е задоволил с неясния статут на господар на Никопол. И вероятно е отстъпил царската титла на брат си - бдинския владетел Иван Страцимир.
Ако всичко това е вярно - още твърде млад княз Фружин е бил принуден да преглътне факта, че родът му ("от две страни от царско коляно") се отказва от "престола на светопочиналите царе", който владее "по апостолско предание". Следващият голям удар ще да е бил обаче през 1395 г., когато султан Баязид І пленява Иван Шишман и превзема Никопол. Малко по-късно бившият цар е екзекутиран, а престолонаследникът Александър принуден да приеме Исляма и отведен в Мала Азия.
Не е ясно къде е бил Фружин по време на тези събития. Възможно е да е бил и в самия Никопол и тогава вероятно роднинството му с деспот Стефан Лазаревич (лоялен турски васал) го е спасило от трагичен край. И вероятно е заминал в изгнание, заедно с оттеглящата се кръстоносна армия след трагично завършилата битка при Никопол. Във всеки случай няколко години по-късно - между 1403 и 1406 г. в двора на унгарския крал Сигизмунд Люксембургски се подвизава военачалник на име Сусман - вероятно сиротния царски син. Пак по това време според един извор "българските градове бяха отстъпили със синовете на българските царе". Смята се, че става въпрос за съвместен опит на Фружин и неговия първи братовчед цар Константин ІІ да отхвърлят зависимостта от турците, в контекста на междуособните войни между синовете на Баязид І. След окончателната победа на Мехмед І, Константин ІІ получава "едно хубаво място да го управлява и да бъде негово", но Фружин отново остава без ясен статут и отново се отправя към емиграция.
Ситуацията коренно се променя след 1422 г., когато умира цар Константин ІІ, който не оставя наследници. Това превръща Фружин в единствения легитимен продължител на монархическата традиция и през 1425 г. той вече е равностоен участник в похода на влашкия воевода Дан І и трансилванския владетел Пипо Спано срещу Бдин и Оряхово. След завършека на похода Фружин е награден от император Сигизмунд с имението Липа в комитата Темеш (управляван от Пипо Спано), а малко по-късно и имението Максонд в комитата Кеве.
Замъкът Соймош в имението Липа - резиденция на княз Фружин
През 1435 г. срещаме отново Фружин, изпратен на дипломатическа мисия в Албания. Мисията му е била финансирана от Дубровнишката република и той е бил избран освен заради добрите си познания на политическата ситуация в Югоизточна Европа и защото официалният език в албанските владетелски дворове е бил славянски. Бихме могли да направим и едно предположение, че той е избран за мисията и по причина, че в Албания в онзи момент все още управляват и членове на фамилията Стратемировичи - потомци на валонския деспот Иван Комнин.
Герб на императора на България от Уфенбаховия гербовник - първата половина на ХV в.
Последните информации за княз Фружин са в контекста на Кръстоносния поход от 1444 г., предвождан от крал Владислав ІІІ Ягело, наречен по-късно Варненчик. През 1444 г. "Фружин Цезар" продава имението си Файдаш (което наскоро му е дарено), очевидно за да финансира участието си в похода. По време на похода обаеч нещата се объркват. Според по-късните обвинения на унгарския пълководец Янош Хуниади "българските князе" (вероятно Фружин и неговите синове) не спазват поетите си ангажименти. Причините за това могат да са различни, но е известно, че Хуниади се е надявал след успешния завършек на войната да стане крал на България. Тези му намерения не ще да са приемани радушно от Фружин и вероятно са обтегнали отоншенията между двамата. В крайна сметка походът завършва катастрофално с пълен разгром при Варна, в който пада убит и унгарския крал.
Битката при Варна - худ. Ян Матейко
След завръщането им в Унгария Янош Хуниади се опитва да се спаси от обвиненията прехвърляйки вината на "българските князе". Срещу българската царска фамилия в изгнание е подета кампания, която завършва през 1454 г., когато Максонд и други земи на Фружин са му официално отнети. От този момент следите на Шишмановия син се губят. В османски данъчен регистър от същата 1454 г. се говори за княз на име Фружин, която се заселва в земите между Свърлиг и Пирот - очевидно член на династията, но по-скоро син на "Фружин Цезар", отколкото самия той. В българската историография шества и едно предположение, че Фружин умира в Брашов през 1460 г., което обаче не е подкрепено с никакви извори.
Известно е, че Фружин има един син Шишман и други синове и дъщери. Измежду тях вероятно и споменатия Фружин-княз. Информацията за всички тях обаче е доста лаконична.
