Деспот Страцимир
Деспот Страцимир е фактическият основоположник на династията Стратемировичи, обикновено неправилно представяна като част от Шишмановци или Асеневци. Въпреки това за този забележителен български аристократ от края на ХІІІ и началото на ХІV в. днес не се знае почти нищо.
Български болярин събира данък - худ. Димитър Гюдженов
Първият известен факт е, че той е имал двама, а може би и трима братя. Имената им са Радослав, Димитър и Самуил. Вторият известен факт е, че е носил титлата деспот и вероятно е резидирал в старопланинския замък Крън (преди това резиденция на деспот Алдимир от Тертеровата династия). Вероятно тази висока титла той получава след женитбата си за сестрата на цар Михаил ІІІ, с която не просто се сродява с Търновския царски двор, но и с двете кумански династии - Асеневци и Тертеровци. Крънската деспотица Кераца Петрица е дъщеря на видинския деспот Шишман (според Мавро Орбини братовчед на цар Георги І Тертер, т.е. принадлежащ към онзи кумански клан поставил началото на втората царска династия в Търновска България) и на съпругата му - потомка на цар Иван Асен ІІ. Че Страцимировата съпруга е била твърде забележителна личност личи и от факта, че е запазена кореспонденция между папа Бенедикт ХІІ и "дукесата на Кърнона".
Замъкът Крън - резиденцията на деспот Страцимир
По интересно е какъв е произходът на деспот Страцимир по бащина линия. В един документ от епохата се казва, че неговият син цар Иван Алексанъдр произхожда "от две страни от царско коляно", т.е. освен по майка е царски потомък и по баща. Какъв точно личи от осовно от три факта: 1) информацията, че чичо на цар Иван Александър е бил византийският аристократ Теодор Синадин; 2) фактът, че синът на деспот Страцимир - Валонският деспот Иван Комнин си прикача името на византийската императорска династия Комнини; 3) родословното дърво от с. Матейче, напаревно за сърбската царица Елена, също дъщеря на деспот Страцимир, което макар и силно повредено днес - отново показва, че тя произхожда от фамилията на Комнините. На базата на тези факти може да се предположи, че родителите на деспот Страцимир по някакъв начин са били сродени с фамилията Синадин, която както е известно отсвоя страна е била сродена с Комнините и с други византийски династии.
Всичко това показва какъв е механизмът по който Стратемировичи се превръщат в една от най-забележителните фамилии в Югоизточна Европа през ХІV в., чиито представители в един или друг период стоят на царските престоли в Константинопол, Царевград Търнов, Бдин и Скопие, и управляват земи в Мала Азия, Албания, Трансилвания и т.н. Самият замък Крън се намира на един висок хълм в близост до днешното с. Крън и отвоенна гледна точка представлява стратегическа крепост, която контролира подстъпите към Шипченския проход и от която се открива гледка към цялата Казанлъшка долина.
От брака си с Кераца Петрица деспот Страцимир има пет деца - бъдещият ловешки деспот и търновски цар Иван Александър, бъдещата сръбска кралица обявена за царица в Скопие Елена, бъдещият деспот на Валона Иван Комнин, Михаил (вероятно останал да владее родовите имения около Крън) и Теодора.
Вероятно роднини на деспот Страцимир са още двама или трима души, чиито имена е невъзможно да се поставят в генеалогичната таблица. Първият е епикерният на цар Иван Александър Страцимир - известен с това, че е построил извистния Епикерниев манастир край Сливен, и че в края на живота си се е подстригал за монах под името Силвестър. Вторият е внукът на епикерния Страцимир - Срацо, известен от един шуменски надпис. Ако се приеме, че епикерният Страцимир действително е братовчед на царя, може към този слабоизвестен клон на фамилията да се добави и епикерният Петър, единственото сведение за когото е от един пръстен, на който обаче той е посочен като "братовчед царев".
