Шишман ІІІ
Събитията, които довеждат до избухването на въстанието са свързани с първата голяма християнска победа над Османската империя, в морското сражение при Лепанто. През 1571 г. в залива на Орфано на Адриатическо море, обединените флоти на Венеция, Папството и Испания, потапят над 200 османски кораба, убити са около 30 000 османци и са пленени 3000 души. Новините за това отекват в цяла България и възвръщат освободителните надежди българите. В средновековната столица Търнов се организира съзаклятие, начело на което застават градските нотабили, търновският архиепископ Дионисий Рали (потомък на византийски благородинчески род, свързан с Комнините), висши църковни служители от Русе, Шумен, Преслав, Пловдив, никополският "пръв благородник" Теодор Балина, дубровнишките търговци Павел Джорджич и братя Соркочевичи).
Въстанието избухва през 1598 г., като в него се включват няколко хиляди души. Именно тогава Шишман е обявен за цар, очевидно за да се потърси допълнителна легитимност. Властта обаче реагира мълниеносно и въстанието е потушено още в неговото начало. Дионисий Рали и Теодор Балина са принудени да се спасят с бягство отвъд Дунава, а за Шишман ІІІ повече не се чува. Сто години по-късно обаче, отново в Търнов избухва друго въстание, чийто предводител - Ростислав Стратимирович - твърди, че произхожда от последната българска царска династия. С основание може да се предположи, че той е бил внук или друг по далечен сродник на Шишман ІІІ.
Въпреки, че много изследователи обявяват Шишман за "мним" потомък на царската династия впечатление прави един факт - номерацията "ІІІ". Известно е, че в българската история има само един цар с лично име Шишман (Иван Шишман), другият, който може да претендира за това име - Михаил ІІІ го е носел инцидентно като фамилно, а не като лично име и то много по-рядко, отколкото името Асен, което също си прикача. Следователно през в края на ХVІ в. е нямало логика един претендент за търновския престолр да се нарече Шишман ІІІ. И все пак - едно интересно предположение - известно е, че сродените династии на Асеневци и Тетрет (чийто наследник са Стратемировичите) не са признавали властта на цар Смилец и са го считали за узурпатор. Според някои поменици от епохата може да се напарви извода, че по същото време те са приемали за цар бдинския деспот Шишман (тъст на деспот Страцимир). Ако това е вярно - претенцията на Шишман ІІІ от 1598 г. говори убедително за твърде прецизно познание на историята на династията, което надали е било достъпно за един "мним" нейн представител.
